Читалището на Ръжево Конаре е основано на 17 февруари 1907 година. За негови основатели се смятат Атанас Кацаров и Александър Йотовски, който става и първия библиотекар. До техните имена се нареждат и тези на някои по-будни и по-образовани селяни като Трифон Дарджонов и учителите Дойко Колев, и Христо Иванов.

Първоначално читалището се помещавало в дюкяна на Коеви, който се е намирал южно от Черквата. В това малко кафене се събирали основно мъже (жените по това време все още не били социално активни, нямали все още и право да гласуват). Малкото, събрани в кафенето, книги и вестници успели по някакъв начин да променят вида на дюкянчето – вътре не се пушело, не се играели хазартни игри, водели се по-малко политически спорове.

В този си вид читалището просъществувало само пет години. По време на Балканската и Първата световна войни, тази дейност на будните мъже от селото е била преустановена.

За Възраждане на читалището се смята 1925 година, когато по инициатива на Атанас Биволарски, Стефан Дарджонов, Мария Стоева, Гено Сейменски, Кольо Гетов, Тодор Бахчевански, Петко Марков и други, се възстановява дейността – изнасят се театрални представления, четат се и се обсъждат книги, събират се помощи за закупуването им.

През 1929 година читалището е оземлено с 50 дка земеделска земя. В селото се създава Народен университет за възпитание на населението в прогресивен дух. Дейността е обхватна и разнообразна.

В края на 1943 година, читалището отчита, че е раздало 1118 тома книги, изнесени са 17 беседи и 17 театрални представления. Малкото дюкянче става тясно за тази активна дейност и непринудено се ражда идеята за построяване на голям Читалищен дом. Първата копка е направена на 23.09.1948 година. Архитекти на обекта са Калин Бояджиев и Георги Петков, от техническия отдел на гр. Пловдив. Средствата за строежа са отпуснати от общия читалищен фонд, собствени средства на ръжевоконарци и техния безвъзмезден труд. Бригадир на обекта е Иван Дерменски.

Последната керемида на покрива е поставена на 16.12.1949 година. Новата сграда на Читалището отваря тържествено врати на 07.01.1950 година. Сградата има голям салон с 420 места – 300 в салона и 120 на балкон. Извършват се кино прожекции, провеждат се събрания, беседи и тържества. 

Дейността тогава е повече от разнообразна:

– Битов народен ансамбъл от 47 жени с ръководител Кръстьо Михайлов;

– Танцов състав от 20 самодейци.

– Оркестър за народни инструменти – 10 мъже.

– Сформирана е музикална школа по акордеон – 23 деца и школа за битови инструменти.

– Театрален състав с ръководител Петър Камбуров.